Измежду поне няколкото известни забележителности в село Черни осъм като природонаучния и етнографския музеи, няма как да не се обърне внимание на дивата балканска природа. Именно тя в най-голяма степен обуславя наличието на туризъм, а Зелениковец се явява едно от най-посещаваните места в близост до природата. Всъщност това е вторият скит на Троянския манастир, който в историята е останал като една от най-достолепните църкви в България. Там, в Зелениковец, се намира резиденцията на патриарха, в която той почива в разгара на лятото. А небезизвестният голям природен парк Централен балкан се намира точно над резиденцията, така че само можем да си представим сред каква удивително красива обстановка почива патриарха. Биосферният резерват е само една от деветте така наречени перли на парка, като той носи името Стенето. Редом до него има диви и непристъпни каньони, които по всяка вероятност са атрактивни за любителите на екстремно катерене. През мястото текат водите на река Куманица.
В Национален балкан близо до Черни осъм съжителстват някои от най-редките и застрашени от изчезване животински видове от пределите на страната. Не бива да забравяме и растителните видове, а от по-известните места са Райчовата дупка и Птичата дупка. Сред първите за годината официални празници в селото е отбелязването на Йордановден на шести януари по подобаващ начин – чрез вадене на кръста от студените речни води. В периода февруари-март пък се отдава почит на Сирни заговезни, който навсякъде е известен с така нареченото комкане. На конец се завъзрзва парче халва и яйце, а целта е някой да ги достигне. Специално в селото празникът протича под формата на целодневен събор, който се провежда в центъра на селото и там се танцува около специално запален за целта ритуално – обреден огън. За Великден отново се танцува, този път хора в централната част на селото, съпроводено с различни церемонни. Не бива да забравяме и летните празници и най-вече месец юни, когато се провежда събор от туристически тип. Мястото е махалата Усойна, част от селото, и всъщност празникът е организиран в чест на архимандрит Хаджи Макарий. От селото има немалко на брой известни личности, творили в разнообразни сфери на живота.
Фотоархивната битова сбирка на Фотиново днес местните жители дължат на Дочо Нешков, която се помещава в старата читалищна сграда. Именно от нея могат да се видят интересни аспекти от историята на Фотиново през годините. Страници из миналото пък е най-известното местно историческо четиво, в което се пише историята на селото и то благодарение на популярния родолюбец и краевед Дочо Милев. През 1949-та година в селото се ражда Минко Занев, който благодарение на своята интелектуална дейност ще се превърне с течение на времето в един от най-обичаните и тачени мъже. За съжаление той умира през 2006-та само на 57 години, а през активната си кариера е основател и директор на единственото в страната училище за планински водачи. Освен титлата заслужил майстор на алпинизма, Занев е още и директор на читалище Знание. Споменатият във връзка с туристическия събор Макарий пък е роден през 1831-ва година и е един от съратниците на Васил Левски.
